01 март 2013, петък

Естествена фира и фири при инвентаризация на производство и търговия (Estestvena fira i firi pri inventarizacia na proizvodstvo i targovia).

При използването на суровини и материали за производство (повече тук >>>) на определени стоки и други материални ценности, както и при търговията (още тук >>>) с тях, често възниква въпроса със съществуването на естествена фира и фири при съхранението и транспортирането на съответните продукти. Тук трябва да направим уговорката, че фира не е технологичния отпадък при производството на един детайл (например, стружките) и се констатира чрез инвентаризация.
Например, всеки знае, че ако налеете вода в една тавичка и я оставите на терасата, след известно време водата ще се изпари и тавичката ще пресъхне. Ако често го правите, след известно време на дъното на тавичката ще започнат да се отлагат различни соли и това е технологията за производство на сол. Това естествено изпаряване, изветряване, похабяване, но забележете - при съхраняване или транспортиране, е фира или фири на използваните продукти.
Фира дава водата или продуктите съдържащи вода, горивата (бензин, керосин, нафта …), плодове и зеленчуци (поради разваляне, вкисване, смачкване …), дървен и текстилен материал поради загниване или прояждане от червеи, молци и т.н. и т.н. - има специална Наредба № 13а, в която, под формата на таблички, са дадени естествените фири в различни суровини, материали и стоково материални ценности.

Тук трябва да отбележим, че естествена фира се признава за законна липса при провеждане на инвентаризация, само с случай, че суровината е била съхранявана по правилен начин. Например, ако сте изсипали на открито една купчина дървен материал и сте го оставили на въздействието на дъждове, загниване и т.н., това не се признава за фира, а цялото похабяване се отнася в липси и може да Ви бъде търсена материална отговорност за похабяването на съответния материал.
Но ако сте разтоварили внимателно получения дървен материал, внесли сте под подходящ навес, подредили сте го на палет или подложки, които да го повдигнат от земната влага, и сте осигурили шахматно разположение, за да се осигури проветряване, тогава може да се позовете на наредбата за естествените фири. И вече в този случай, ако се провежда инвентаризация, като счетоводна процедура и средство на контрол да избегнете санкции и да се поберете в официално обявените норми за естествена фира и фири на суровините и материалите.
Инвентаризиране въз основа на естествените фири е особено отговорна дейност и играе съществена роля в определени сектори на икономиката, сред които на първо място е търговията, после транспорта и съхранението на стоково материални ценности. Задължително условие за правилното съхраняване на материалните запаси е периодичното извършване на инвентаризации, които, според спецификата на инвентаризирания обект и заведения към него инвентар, могат да се извършват и по-често от препоръчваните срокове в нормативните документи.
Документирането на намерените фактически наличности се извършва чрез Инвентаризационен опис и Сравнителна ведомост и ако резултатите от Сравнителната ведомост показват, че фактическите наличности са по-малки от тези по счетоводните книги, това означава, че са формирани липси. Обратния случай, на формиране на излишъци, не е приложим при работа с естествена фира и фири по суровините и материалите, защото не е познато явление (с приложение в производството или търговията) за естествено увеличаване на тяхното количество или обем.

Установените при инвентаризиране липси могат да се дължат на субективни фактори, като работата на отчетниците или на невнимание, небрежност на други длъжностни лица от предприятието и вън от него, а от друга страна могат да възникват поради наличието на естествени фири, или липси да са породени от стихийни бедствия, кражби пр. - дължащи се на външни фактори. Трябва да отбележим, че естествена фира и фири по суровини и материали по своята същност представляват количествено намаление на теглото и обема на стоково-материалните ценности при тяхното
  • -    съхраняване,
  • -    лагеруване,
  • -    продажба,
  • -    подготовка за продажба,
  • -    разпределение в складове,
  • -    транспорт,
което възниква в резултат на естествените физико-химични процеси на веществата в природата, като по известните от тях са:
  • -    изпаряване,
  • -    изветряване и
  • -    изсушаване,
както и на обичайните загуби при
  • -    размерване,
  • -    разпиляване и
  • -    изтичане
при условия на правилно и добросъвестно манипулиране с тях. От казаното до тук следва, че към естествените фири не могат да се отнасят количествените намаления на теглото на стоките, които са резултат от
  • -    отпадъците при почистването,
  • -    от повреда,
  • -    от разваляне и
  • -    от бракуване,
както и загубите от неправилно и недобросъвестно манипулиране. Не се считат за фира и загубите от изкуствено предизвикани процеси, каквито са
  • -    преработка,
  • -    обработка,
  • -    рандемани и др.

Когато при финансова проверка (Според Правилника за прилагане ЗДФИ, Чл. 42, ал.6) се установят условия за компенсации между констатираните липси и излишъци и признати естествени фири, най-напред се извършва компенсация с цел да се установи действителният размер на липсите, а след това се признават и самите фири. По този начин, за да се извърши фактическа компенсация на липси с излишъци на материални запаси е необходимо те да бъдат установени при инвентаризация и между тях да съществува причинна зависимост и да са близки по предназначение и използване.
Едва като следваща стъпка, формираните липси следва да се намалят с фирите на материалните запаси. Трябва изрично да се отбележи, че предварително признаване на естествени фири е недопустимо. Необходимо е безспорно и точно установяване на Признаване на фирите - същност и изисквания количество, стойност и основание на липсите. Това е свързано с извършване на инвентаризиране и уточняване на резултати по реда и условията на Закона за счетоводството. В тези случаи фири се признават до размера на липсата, но не повече от пределната норма, посочена в съответната таблица от наредбата.
Освен установяването на действителна липса при инвентаризациите, за да се признае фира, е необходимо стоките или суровините да са такива, че в тях наистина да протичат посочените физико-химични процеси, които реално да намаляват тяхното количество или обема, а също и действително да са съхранявани в отчетния обект, а не само да са преминавали по документи през него. Но когато когато стоките се продават на бройки, в специална промишлена опаковка и в определен грамаж, който намалява и предотвратява фирата, то такава не се признава.

Могат да се признават фири когато в съответния склад или магазин е въведено стойностно отчитане на стоките, въпреки че не е налице количествено отчитане. В тези случаи се извършва количествена инвентаризация и се прави пълно или частично счетоводно презавеждане на количеството на стоките въз основа на първичните документи по приходи и разходи за проверявания период и фири се начисляват само на тези стоки, които показват липси по сравнителните ведомости, изготвени от вътрешните одитори.

Одобряването на естествени фири на стоки и фира на различни продукти при транспортирането им до съответния отчетен обект е свързано с определени проблеми, понеже се изисква документиране с протокол, който да удостоверява разликата от нормативната фира между предадените и приети след транспортирането количества. За да бъдат признати фири, възникналите разлики не бива да се дължат на кражби и злоупотреби. От съществено значение за признаването на фира при транспорт е приемането, превозването и получаването на стоките да е извършено чрез фактическо премерване и претегляне.
В горните случаи от съществено значение при определянето на фирите е базата, върху която те трябва да се изчислят, като в предприятията все още не е въведена единна практика в това отношение. Понякога се начисляват фири само върху фактически получаваните стоки и материали, без да се взема предвид наличността в началото на проверявания период, докато в други случаи производствените предприятия или търговските обекти одобряват фири върху реализираните количества.

Нормативно признатите с Наредба № 13а естествени фири включват както загуби при съхранението на стоките в следствие на естествени физико-химични процеси, така и загуби при реализацията, възникнали във връзка с размерване и разпиляване. Основната част от естествената фира по таблиците в Наредбата е свързана със съхранението на стоково материалните ценности. Правилно е фира да се начислява върху количеството стоки, което включва както установената в началото на проверявания период наличност, така и постъпленията, с които счетоводно е задължена сметката на материално отговорното лице.

При осъществяване на вътрешно инвентаризиране се проверява дали към счетоводната операция, с която са одобрени естествени фири и осчетоводени като извънредни разходи, има съставен протокол за одобряване на естествени фири и липси от тях за сметка на предприятието. Този протокол се съставя от инвентаризационна комисия, определена от ръководителя на предприятието (фирма, организация, институция) или упълномощено от него лице. Данните за съставяне на този протокол се извличат от Протоколите, с коита се правят компенсации на липси с излишъци, сравнителни ведомости и инвентаризационните описи.
Признаването на фира в материално стоковия инвентар се налага от обстоятелството, че при съхранение, манипулиране и транспортиране на различни видове материални запаси те намаляват теглото си, независимо от волята на длъжностните лица, в следствие на естествени процеси. Неизбежността на количественото намаление е основна съставка на извънредните разходи, които съпътстват всяка стопанска дейност. Тези разходи при предвидените от нормативната уредба фири са намерили тарифно (таблично) изражение и се отчитат при наличието на следните две задължителни изисквания:

   1. Да е извършена, приключена и уточнена фактическа инвентаризация на количествените наличности от стоково материални запаси.
   2. Да е установена реална липса и след прилагането на други корективи като брак, компенсация и др.
Фирите се отразяват счетоводно като заверение по партида на длъжностното лице до размера на установената липса и се изчисляват въз основа на проценти за съответните видове стоково материални ценности, определени с Наредба № 13а. В същото време се прави разграничение между фири и количествени намаления, които се дължат на манипулации извън рамките на обикновеното боравене и съхранение или пък по начало се изключва наличието на количествени липси, каквито са:
  • - периодично прочистване на стоките;
  • - установяване стоките за брак, които предварително се приспадат от количеството, върху които ще бъдат начислени фири;
  • - наличие на количествени липси, които се дължат на производствени процеси, т.е. недостигнат рандеман;
  • - недостиг на стоки, които се водят на бройки;
  • - изключване на пакетираните и бутилираните стоки, при които фирата е избегната.
Основната правна уредба касаеща прилагането на естествена фира и фири от стоково материални ценности в производството и търговията се съдържа в Наредба 13а 10403/1959 г., отнасяща се до пределните норми на естествени фири, брак и липси на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им. Наредбата е издадена от Министерство на търговията, Министерство на финансите, Министерство на земеделието и горите и Министерство на транспорта и съобщенията и в нея се урежда прилагането на нормите за фири при следните фази на движение и обръщение на стоково-материалните ценности:

    * при изкупуване на продукция ;
    * по време на транспорт - железопътен, воден, коларски и автомобилен;
    * съхраняване в складове на едро;
    * съхраняване и продажба в търговската мрежа на дребно;
    * лагеруване на земеделска продукция.

Към наредбата са приложени таблици за пределни норми на фири, които се отнасят за стандартни стоки и материали, като съдържанието на таблиците обхваща подробното описание, измерени в проценти за всички стоки в производствените предприятия и в търговската мрежа. В тях са събрани всички норми, установени преди това с различни постановления и разпореждания на Министерския съвет, с наредби, заповеди и др. на министерствата и ведомствата, относно фирите при транспорт и съхранение на стоково-материалните ценности в търговското обращение и при разпределяне между поделенията на министерствата и ведомствата.
В наредбата не са е включени нормите за отпадък, рандеман и преработка при производство. Нормите в тези таблици се прилагат от министерствата, ведомствата, предприятията, организациите и трудово-кооперативните земеделски стопанства за дейностите, указани в началото на всяка таблица. В ДВ, бр. 57 от 14 Юли 2006 г. е публикувана и Наредба № 4 за нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки, като в нея се определят нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз, както и условията и редът за прилагането им.
В данъчния закон се допуска за целите на корпоративното облагане да се приспадат разходи за установени липси в рамките до 0.25% от продажбите за всеки търговски обект, в който клиентите имат пряк достъп до стоките. В същото време обаче законодателството не изяснява дали за подобни липси на стоки следва да се прави корекция на ползвания ДДС кредит, като съществуват аргументи да се приеме, че вътрешни стандарти и политики могат да оправдаят подобни разходи за липси и от ДДС гледна точка и да не се понася допълнителен разход за ДДС.
Всяка фира и естествените фири на стоково материални ценнсоти са следствие от естествено-протичащи процеси и са неизменна част от дейността на предприятия, занимаващи се с производство и търговия. Тяхното признаване и отчитане трябва да е съпроводено от познаването на нормативната уредба за допустимите размери на фирите, които търговски предприемачи трябва да вземат под внимание, а признаването на фири е свързано с провеждането на периодични инвентаризации в отчетните обекти.


Харесайте ни тук:
Всичко за инвентаризация с приложение на наредбата за естествени фири и фира в Twitter  тук >>>
Повече за инвентаризиране при наличие на естествена фира и фири за материалите  - във Facebook тук >>>
Коментари и мнения - на форум инвентаризации, естествени фири и фира на суровините тук >>>

------------------------------------------------
Photosource: google.images

16 януари 2013, сряда

Какво влияе на избора на ценова политика в производството (Cenova politika v proizvodstvoto).

За да се определи правилно ценовата политика в едно производство е необходимо да се познават добре факторите, които влияят за нейното формиране и от които тя се определя. Основните от тях да следните:
-    разходите за осъществяване на производството, известни като себестойност на продукцията;
-    наличния пазар за съответния продукт и цените на конкурентите на него;
-    ценността на предлагания продукт (стока или услуга) в очите на потенциалните клиенти.


При избора на ценова политика във всяко едно производство трябва да се ръководите от целите, които зависят от това какво искате да постигнете на Вашия пазар, т.е. - от Вашите пазарни цели:
-    да получите максимална печалба;
-    да проникнете на нов пазар;
-    да запазите досегашните си потребители;
-    да използвате резервни възможности;
-    да увеличите възвръщаемостта от продажбите;
-    да заемете определен дял от пазар;
-    да ускорите оборота или разпродажба на запасите;
-    да постигнете победа над основните конкуренти;
-    да подобрите паричния оборот;
-    да се предпазите от действия на конкурентите;
-    да изградите имидж за стоката си;
-    да привлечете търговците наедро;
Трябва да помните, че целите на Вашата ценова политика в производството, трябва да съответстват на Вашите общи пазарни стремежи. Така например, ако искате да проникнете в нова област, трябва да забравите за постигането на максимална печалба, тъй като тези две цели са несъвместими.
------------------------------------------------
Photosource: google.images

07 декември 2012, петък

Кои са центровете на отговорност в структурата на производствено предприятие (Centrove na otgovornost v proizvodstveno predpriyatie)?

Възникването на рискове от нереализация на произведена вече продукция зависят от качеството на работа и взаимодействието между центровете на отговорност в едно производствено предприятие. Затова сред управителния състав на все повече производствени фирми възниква въпроса кои точно са тези центрове на отговорност и как са разположени в структурата на предприятието.
В практиката на пазарните икономики, такова понятие се използва във връзка със създадената организация за отчитане на разходите за осъществяване на производствената дейност и тяхната ефективност. При това се различават четири основни вида центрове за отговорност:
  • - центрове за разходи;
  • - центрове за приходи;
  • - центрове за печалби;
  • - центрове за инвестиции.
Към всеки център са прикрепени определени структурни сегменти от фирмата, но това е свързано с културата на опит при формирането на различните организационни структури, които стават отговорни за определени участъци от работата и нейната ефективност. Това много често е свързано с функционирането на различните отдели и управления в деловата структура на фирмата, като:
  • - производствени звена, съгласно асортиментната листа на предприятието;
  • - снабдяване със суровини, материали, енергия и кооперирани изделия;
  • - съхранение и складиране на готовата продукция;
  • - реализация на готовата продукция;
  • - инженерно-техническо обезпечаване на производството;
  • - ремонтно-ескплоатационно осигуряване;
  • - планиране и контрол на дейността;
  • - финансово икономическо обезпечаване;
  • управление.

Традиционно, всички тези структурни единици съществуват в повечето разгърнати производствени фирми, но малко от тях са подчинени и събрани в целеви центрове на отговорност за крайните резултати от производствената дейност и формирането на съответните разходи.
Промяна в концепцията и преструктурирането на производствените предприятия с оглед формирането на центровете на отговорност, може да има решаващо значение за оцеляването на производството в условията на задълбочаваща се финансово - икономическа криза.
------------------------------------------------
Photosource: google.images

29 октомври 2012, понеделник

0059: Текстилни материали в производството на дрехи (Tekstilni materiali v proizvodstvoto na drehi).

Текстилните материали при производството на дрехи се правят възоснова на суровините за текстилната промишленост - влакната и елементарните коприни. Известно приложение имат и ленените материи. Влакната биват естествени и химични и са с малка дължина - от няколко см до 100 см с много малко напречно сечение от порядъка на микрометри или микрон.
Естествените текстилни влакна биват растителни, пресуквани от памук и лен и животински, които се получават от пресукването на вълна и коприна. Елементарните нишки представляват влакна с много голяма дължина от порядъка на километри. Те се произвеждат в химическите заводи и имат две приложения.
Големи снопове от химически влакна се нарязват с определена дължина и се получават щампелни влакна, съставени от отрязъците от 40 до 200 мм. Втората част се скрепяват и пресукват, с което се получават много нишкови коприни. Влакното чрез предене се превръща в прежда. Преждите са многонишковите коприни и се наричат копринени нишки. Нишките са с голяма дължина, малко напречно сечение, което се приема за кръг.
От нишките чрез текстилни производствени процеси, каквито са тъкане и плетене, се получават тъкани, плетива и ТТМ. Тъканите и плетивата се наричат още платове. Платовете и ТТМ се наричат също площни текстилни изделия. Площните изделия са с голяма дължина и ширина и малка дебелина.
 
 Платовете, които се получават при тъкане и плетене се наричат сурови платове, те се подлагат на апаратура и облагородяване, след което идва гладене. Облагородяване е третирането на материите с подобрители с апреурата и така се получават готови площни изделия. Така от готовите текстилни материали чрез шевни процеси се обезпечава производството на дрехи.
------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images

13 септември 2012, четвъртък

0058: Времеви фактор за оптимизиране на производството (Vremeto kato faktor za optimizirane na proizvodstvoto).

Производствената функция, изразена като математическа формула,  дава отговор на въпроса, какво максимално количество продукция може да се произведе от едно предприятие при определена съвкупност от производствени фактори, като времевия фактор е съществена част от тях. По този начин производствената функция е аналитичен инструмент за оптимизиране на производството, в т.ч. и по главния фактор - времето. Тя може да се представи по следния начин:

Q=f (f1, f2, f3,…, fn).

Времето в нея, като един от факторите за оптимизиране на произвоството, определя наличието на краткосрочен и на дългосрочен производствен период. Производственият анализ показва, че времето е един от основните фактори, който следва да се оптимизира.
За да се постигне по-голяма прецизност и детайлност на анализа се използват въдените още от А. Маршал времеви периоди - краткосрочни и дългосрочни, като основния критерий по който се разграничават те е наличието или отсъствието на неизменни производствени фактори.
 
Краткосрочен производсвен период е такъв, при който поне един от използваните фактори е постоянен и не може да бъде променен. В този случай възможностите на фирмата са ограничени и производството ще расте при пълно натоварване на фиксираните фактори, съпроводено с увеличение на променливите.
 
При дългосрочния производствен период всички производствени фактори се разглеждат като променливи. През него се земат ’’стратегически решения” за развитието на фирмата. Обикновено дългосрочният период се измерва с един инвестиционен цикъл и продължителноста му зависи от характера на производството, като варира в доста широки граници.
------------------------------------------------

02 август 2012, четвъртък

0057: Какво представлява гъвкавото производство (Kakvo e gavkavo proizvodstvo)?

Съвременното ниво на научно техническия прогрес предполага да се съблюдава една по-напреднала степен на гъвкавост на производството. До преди не много отдавна, организацията на работата в производствената сфера беше ориентирана основно върху устойчивия характер на производството.
Така се създаваше един стабилен асортимент от продукти, които се произвеждаха от конкретен вид специализирано оборудване и машини. Но съвременните условия на живот и потребление предполагат значително ускорено обновление на асортимента на продукцията и наличието на значителен брой разновидности за удовлетворяване на специфични потребителски изисквания.
 
И ако това обновяване и разнообразие продължи да се постига с подмяна на производственото оборудване, това би довело до неоправдано високи от икономическа гледна точка разходи за производителите. Оттук се появява изискването към производствената организация за гъвкавост при настройването на оборудването за нови модификации и разновидности на продукта.
 
Това означава, че се търсят варианти при такова обновяване да не се налага пълна подмяна, а да се подбира достатъчно универсално оборудване, снабдено с възможности за програмно адаптиране и управление и така, чрез смяната само на значително по-евтина екипировка да се снижат значително разходите и да се увеличи ефективността на бизнеса.
 
Гъвкавостта означава също и възможност за бърза пренастройка на производствените мощности, като по този начин се спестява и от производственото време. Всичко това се постига с използването на значително по-усъвършенствани и адаптируеми машини и съоръжения, способни към широкодиапазонна адаптация и даже към автоматична пренастройка, съобразно наличните поръчки за съответния производствен цикъл.
------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images